Дрипите на времето. Руслина Александрова

Ольга Кайдалова
ДРИПИТЕ НА ВРЕМЕТО. РУСЛИНА АЛЕКСАНДРОВА


Дрипите на времето
се свличат от телата ни...
Докосват огъня на вечността
и се превръщат в минало...
Земята,
алчен вехтошар,
ги трупа във дюкяна си –
история...
А ние,
зъзнещи и полуголи,
свирепо браним
жалките остатъци,
за да закърпим празнотата си
и пак
да се самоизмамим,
че има време...
за живот...
------------------------------------
«Лохмотья лет» Руслина Александрова

Лохмотья прожитых лет
падают с наших тел…
Касаются пламенной вечности,
в прошлое превращаясь…
Земля -
этот жадный старьёвщик,-
их копит на свалках своих –
истории…
А мы
защищаем свирепо
последних остатков клочки,
полуголые и замерзая,
чтоб заштопать свою пустоту
и вновь обмануть себя,
будто бы время есть…
Будто есть время -
жить…