Болгарский
Мир и Я
В Ъ Л Ш Е Б С Т В О
През зимата усещам летен зной,
през лятото съм в снежната вихрушка.
Когато плисне пролетен порой,
приесенните ветрове ме люшкат.
Не питайте - сама не зная как
в тъмата багри и лъчи съзирам.
Как виждам слънце в полунощен мрак
и думите забравени намирам.
Но казват, че Поетът бил такъв -
с очи вълшебни и тревожна кръв.
Ана Величкова