Болгарский
Родина
В Е Ч Н А С Т Р А Ж А
Обагря утро стария Балкан
и вдън-усои скриват се мъглите.
Върхат стои от слънцето огрян,
протегнал храбро ръст към висините.
Изкачвам се нагоре с трепет тих
и с всяка крачка в почит занемявам.
"О, Шипка!..." - аз нашепвам стих след стих
и влага погледа ми замъглява.
На вечна стража вдига се Върхът.
Край него Времето не отминава.
Балканските усои пак ехтят
от битката безсмъртно-величава.
Ана Величкова