Автор: Генка Богданова
Животинче сладко
подари ми татко.
Котенце мъничко,
весело, добричко,
с пухкава и нежна
дрешка белоснежна,
със сини оченца,
с пъргави краченца“
обути във сладки
кафяви „чорапки“.
Много го обичам!
Цял ден с него тичам.
Котето игриво
е „дяволче“ живо.
Палаво за трима –
сто идеи има
как да ме разсмее
докато лудее.
Вмъкна се във скрина
на баба ми Мина,
докопа й бельото,
скри го под леглото.
От там се измъкна,
в килера се вмъкна.
И там беля стори:
брашното събори,
докопа суджука,
провесен на кука
да съхне. Накратко
излапа го сладко,
След туй се облиза
навън се „изниза“.
Погали се в батко,
помърка на татко
и кротко задряма
във скута на мама.