Автор: Генка Богднова
СУЕТНАТА ТЕМЕНУЖКА
Сред полето, на поляна,
в гъстия шубрак завряна,
разцъфтяла теменужка.
Ала тази мила дружка,
нежна, сладка и кокетна,
била още е суетна.
Гледала се тя в росата:
«Господи, под небесата,
няма друга по – красива
в тази пустош проста, дива!
Влюбени са в мене всички-
хора, птички и пчелички.
А нахалният и див Шубрак -
грозен, мрачен ,тъп простак,
прав ли е, кажете, вие,
хубостта ми тъй да крие?
Искам Слънчо да ме види,
от сърце да ми завиди!
Нека той от яд трепери,
че не може да се мери
с мен по прелест ароматна,
аз съм теменужка знатна!
Но човек със брадва яка
скоро покоси шубрака.
Викна тази горделивка:
- Знаех аз, че съм щастливка!
Почна с всички да флиртува.
Пред тревата се надува
с безценната си красота.
- Ех, няма мярка глупостта
подхранвана от суета! –
въздъхна мъдрата трева.
- Теменужке неразумна,
бъди красива, но и умна!
Без нашият красив Шубрак
как ще се опазиш! И как,
и кой на топло ще те скрие
щом злият вятър тук завие?
Слънцето не ще те жали
под теб земята ще запали.
Без бодливата закрила
и козата, дружке мила,
навярно ще те стъпчи с крак…
Суетният е, знай, глупак!
Красив да си като Луната,
не струва нищо красотата,
щом суетата си не мериш,
приятели не ще намериш!