***

ТИ

Твоето тяло ми е нужна дреха
 пред утрото, когато захладнява.
Ти си ми последната утеха
 щом мъка търси в мен началото.

Ти си ми като родилен вик
 за нови чувства,дето в мен се появяват.
Ти превръщаш ме във алхимик,
сърцето ти във златно,който претопява.

18.10.2011 г.
Б. Алекс.
Петър Пенчев