Дамян Дамянов
Лунната соната
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца! Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано.
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак..
Не плачи! Нали и ти си птица!..
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!..
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай- долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Дамян Дамянов. Лунная соната. Перевод на русский язык: Нина Цурикова.
В этой белой лунной тишине
кто сонату Лунную играет,
плакать бледную луну во сне
заставляет, окна растворяет?
Закрывай окно! И замолчи!
Этажом пониже пианино
звуки грусти сеет. Не кричи!
Ничего, что сумрак рано синий.
Ничего, что в гнёздах птичьих мрак,
там они влюблёнными глазами
подают тихонько тайный знак...
Не горюй! Мы тоже птицы сами!
Ничего, что тополя шумят
Дарят всем любовь свою, прохладу,
молодым - гулять и обнимать,
и тебе печалиться не надо!
Не горюй, что сжалось сердце вдруг!
И к тебе придёт рассвет когда-то!
Слышишь, грустью из-под чутких рук
зазвучала Лунная соната.