автор: Йорданка Радева
Вечерите ни
До безкрайности небето ми е синьо,
опряло нежна гръд по била далечни.
Оттам нататък видимото е незримо,
вечерите ми коси разплитат уморени.
Дните ни
Пилеят се мечтите ни по слънчевия път,
сякаш слънчогледи по белите ми длани.
Цъфти от обичта целунатият в мене ден,
и топли със съдбовности предначертани.
Мечтите ми
И щом за миг по теб съм затворила очи
в мечтание несънно за тишина и милост,
със сънувам ти как си тихо спрял до мен
и ме целуваш, и със обич ме пречистваш.
Сливане
Тогава заживявам само с твойта топлина
със любовта ти, от сърцето ти ми подарена.
Със устни ти рисувам моята и твоя тишина,
в която се обичаме и до вечност се копнеем.