Автор: Р. Русев
И е ден,
когато всички обичаме,
ден ухаещ на люляк,
на щастие,
лилавеещ и чист,
като моминско причастие.
Ухае на пролет,
усмивки,
на дни неизмислени,
на първи листенца ухае
на цвят от лилаво и бяло
поникнал между първи листа,
на дни от момини устни,
от задъхани чувства,
от любов и милувки,
тръпнещи длани,
мило очаквани,
попили любов
и първите мисли
на тръпнеща плът…
И е ден…
За любов.
И настал день...
И настал день,
когда все мы любим,
день, когда благоухает сирень
на счастье,
лиловая и чистая,
как причастие девы.
Благоухает весна,
улыбки,
дни немыслимые,
первые листочки
источают нежный аромат,
цветы лиловые и белые поникли
между первыми листьями,
дни девичьих губ
и чувств,
от которых задыхаешься,
любви и ласк,
трепещущих ладоней,
нежно ожидаемых,
впитавших любовь.
И первые мысли
о трепещущей плоти...
и настал день
для любви.