Проходит сеятель по ровным бороздам.
Отец его и дед по тем же шли путям.
Сверкает золотом в его руке зерно,
Но в землю чёрную оно упасть должно.
И там, где червь слепой прокладывает ход,
Оно в заветный срок умрёт и прорастёт.
Так и душа моя идёт путём зерна:
Сойдя во мрак, умрёт — и оживёт она.
И ты, моя страна, и ты, её народ,
Умрёшь и оживёшь, пройдя сквозь этот год, —
Затем, что мудрость нам единая дана:
Всему живущему идти путём зерна.
1917 г.
ПЪТЯ НА ЗЪРНОТО
Поетический перевод с русского: Генка Богданова
Върви сеячът, крачи в правите бразди
в пътя на баща си, на своите деди.
Свети като злато в ръцете му зърно` -
в земята плодородна ще полегне то`.
И там, де червей сляп тунелчета бразди`
то ще умре, а после ще се прероди`.
По път такъв върви и моята душа -
потъне в мрак, умре и се преражда тя.
Тъй и ти, Родино, и твоят народ
вървите ежегодно през "смърт и възход.
Тази мъдрост ни е дадена защото
всичко живо следва пътя на зърнОто.