Из бездны Вечности, Автор А. Н. Майков

Генка Богданова
Из бездны Вечности, из глубины Творенья
На жгучие твои запросы и сомненья
Ты, смертный, требуешь ответа в тот же миг,
И плачешь, и клянёшь ты Небо в озлобленье,
Что не ответствует на твой душевный крик…
А Небо на тебя с улыбкою взирает,
Как на капризного ребёнка смотрит мать.
С улыбкой - потому, что всё, все тайны знает,
И знает, что тебе ещё их рано знать!

ОТ БЕЗДНАТА НА ВЕЧНОСТТА...
Поетический перевод с русского: Генка Богданова

От бездната Вечност, от Сътворението
на въпросите ти, на всяко съмнение,
ти, Смъртния,  искаш отговорите за миг.
И плачеш, и кълнеш небето с озлобление,
че не отговаря на  душевния ти вик…
Ала небето гледа към теб и се смее,
тъй, както майката гледа капризно дете –
с усмивка, защото тя всички тайни владее
но пред тебе е рано да се разкрият те.