Две години (Още една година)
Още една изсъхнала, безсмислена година,
тъй както във часовниците стари пясъчни
се стичат в тях прашинки безвъзвратни,
но тя с дни безполезни, много вредни, смъртоносни,
"без правото да бъде заменена " си изтече и отмина.
И с моите "писма" еднопосочни
без отговор или най-малък знак поне отвъдни,
със спомени горчиви и болезнени
и с опитите от потока на живота безуспешни
да бъдат спомени и мисли замъглявани,
отдалечавани и унищожавани,
и таз изсъхнала безсмислена година,
макар и бързо, и все по` бързайки отмина.
Бях от предишния ми свят изхвърлен
в това нещастно жалко друго измерение
и тук окончателно захвърлен и затворен -
към него вече и не търся път за връщане.
В предишния при мойто в него съществуване
достатъчно не оценявах щастието и на дните радостта
в ненужно с празноти и дребноти самофиксиране.
За наказание тук бях „прехвърлен” –
като товар виновен, глупав, непотребен.
А после се стопи, изчезна мое всякакво желание,
и всяка моя сила и способност за съпротивление
из мрачните тунели на занаятчийницата на живота.
В това съвсем различно сиво и безлично,
безвъзвратно, безполезно, безразлично,
навярно и полагащо ми се, заслужено,
а може би и отредено ми кармично
и видимо за мен финално измерение.
08-09.06.2021
730-731