Плисна небето роса искрометна,
земята със сребърна дреха наметна.
Трепна под нея утро събудено
и към небето погледна учудено.
Слънце отключи ручеи златни,
погали полето с ръце благодатни.
Тихо въздъхнаха зрели пшеници,
Звънна простора от песен на птици.
Лятото бяла забрадка намята –
жътва започва, жътва богата.
Стелят се тежко снопи – надежда.
Ласкав просторът над тях се навежда.
Диша полето със пълни гърди
В сърцето ни селско радост кълни.