Автор: Генка Богданова
Будна ли си, мила рожбо?
Я не гледай тъй тревожно!
Баба ще те приласкае,
както тя сама си знае.
Приказката с Б започва,
за теб написах я нарочно.
Слушай, миличко момченце,
за Бобчето и Бялото петленце!
Бялото петленце, с тъничко вратленце,
очи ококори. В широките двори
бобено зрънце блестеше на слънце.
Бе тъй огладняло, че глътна го цяло.
Но стана там чудо, затръшка се лудо
петелът задавен. Красавецът славен
задавен безславно, умирашебавно.
Кокошката плаче: - Ах, мойто юначе!
Вода донесете, сина ми спасете!
Помагай, рекичке, мила сестричке!
- Вода ли? – сърдито реката тъй рече.-
Не давам даром и капчица вече!
Листо донеси ми от бяла брезичка
и после гребни си от мойта водичка.
Тя без да се спира брезичка намира:
- Брезичке, сестричке, синът ми умира!
Ах, моля те, дай ми листо за реката,
така ще получа от нея водата!
Но високомерно отвръща брезата:
- Ще имаш листо срещу птичка перната.
Славей донеси ми и вземай листата!
Кокошката тича да моли гората:
- Горице, сестрице, потрябва ми птиче,
животът на Петльо навярно изтича!
- Славейче ще имаш, - прошепна гората,
но тичай за мляко от крава в селата!
Сиротно сърненце е гладно горкото,
птичка ще имаш, щом дойдеш с млекото!
Кокошката вече без сила остана,
сега пък към кравата тича горкана:
- Чуй ме кравичке мила, останах без сила:
За мляко при тебе ме прати гората,
а тя ще нахрани със него сърната.
За млякото – славей от нея ще взема
след туй към брезата аз път ще поема.
За славей – листенце ми дава брезата,
а срещу листото - вода от реката
за сина си задавен аз искам самата.
- Ще имаш млекцето, - е кравата ясна,
но свърши сенцето във моята ясла.
Тревица зелена ми дай от полето,
тогава, сестрице, ще имаш млекцето!
Получила нова и трудна задача,
в полето кокошката моли косача:
- Косачо, косачо, петлето умира,
водица ми трябва, но всеки намира
от мене, горката, какво да изпроси.
Кравата иска от полето зелено
сено да й нося – сега окосено.
- О, ще имаш сенце, но с какво да кося?
Отиди при ковача за нова коса!
Пак тича кокошката с мъка в сърцето,
намери ковача накрая в селцето:
- Ковачо, ковачо, коса изкови ми,
в Бедата ужасна сега помогни ми!
Синът ми в беда ужасна попадна,
от бобче задавен Петльо припадна…
Смили се ковачът, коса изковава,
а срещу косата – сенце й се дава.
С него , горката, при кравата бяга,
млекце за сърнето й кравата слага.
Доволна гората пък славей дарява,
брезата се радва, листенце й дава.
Листо щом получи реката пък даде
водица кристална за „ смъртника“ жаден.
Водица щом сръбна Петльо свести се.
Въздъхна кокошката, развесели се .
От радост петлето спасено запяло…
Навярно и ти си, детенце, разбрало -
в беда се добрия приятел познава,
а майката почит, любов заслужава!