Мария Шандуркова
ПЛУВЦИ
Засмукваме време с душа осветена...
Дъхът ни го взема и пази дълбоко...
Ний сякаш плувци сме във вечна Вселена,
блуждаем и търсим мястото родно...
А всичко в земята е свидно, красиво...
Родени сме земни, родени от обич...
Но, кратък дъхът ни – за дълго не стига...
А Бог само знае, какво ние можем.
Издишваме леко погълнато време,
догдето земята телата ни вземе.
http://stihi.ru/2021/07/18/6422
PLYWACY
Swa dusza promienna czas w locie chwytamy...
Nasz oddech go chlonie, by skryc w glebi serca...
Podobni plywakom ten swiat przemierzamy,
Bladzimy, szukajac wlasnego w nim miejsca...
A wszystko na ziemi tak cieszy, zadziwia...
Wszak tutaj zyjemy, te ziemie kochamy...
Lecz krotki nasz oddech- niedlugo da plywac...
I Bog jeden wie, jaka droga przed nami.
Swoj czas wyzioniemy- plywania to koniec-,
A ziemia zbyteczne juz cialo pochlonie.