Думы

Евгения Сердюк2
Боль отравит,
Жизнь заставит.
Руки – плети,
Всюду сплетни.

Паутина
И рутина.
Сучье племя –
Это время.

Жизнь, как сон,
А песня – стон.
Слышу звон,
Но тихий он.

Неба чаша,
Жить так страшно –
Скорбь и грусть…
Ну и пусть.

Труден путь,
Не уснуть…
Не понять,
Не объять.

Груз души -
Как в глуши…
Боль. Тоска
У виска.