Авторска римувана приказка от Генка Богданова
по мотиви на народна приказка
Дай ми, миличко, ръчичка!
Тази нощ си пак самичка,
ала аз съм тука, знай!
Приказките нямат край.
Приказка със „Д“ написах,
тя навярно ще те слиса…
Зреят дренките в гората.
Тръгна баба за децата
зрели дренки да бере,
ала без да разбере
тя попадна във клопка.
/Тъй е, който на разходка
във гора самичък ходи,
даже куче не си води./
Изведнъж, насред гората,
като че ли от земята,
баба Меца се изправя:
„Бре, какво сега ще правя?“
В миг потрепнала надежда -
стар дъб клоните си свежда –
там се баба покачила
и в короната се скрила.
Но под сянката му хладна
спряла и Мецана гладна:
- Бабо, слез да те изям!
- Мецо, как не те е срам?
Аз съм костелива, стара
и не ставам за попара.
Ала имам вкъщи трички
малки внучки, три сестрички –
крехки, сладки, с бели гушки.
Първата зовем Мекушка,
Здравка – втората. Най- умна,
внучка трета е Разумна.
Ти до нашата вратичка
в тъмното ела самичка
и която щеш вземи си.
Но, бъди добра, върви си!
Меца бабата послуша.
Скочи старата хитруша,
като млада вкъщи бяга.
Внучките в леглата слага,
после здраво във тъмата
тя залостила вратата.
Ей я, грейнала луната
Иде Меца от гората:
- Бабо, изведи Мекушка!
- Не, Мекушка много слушка!
- Но тогава дай ми Здраав!
- Здрава, зад врата кората
на леглото спинка сладко
- Е, тогава дай накратко
ти последната - Разумна.
- Да, ала на мен ми хрумна
да заключа с ключ вратата.
Тръгвай, Мецо, за гората!
Слушай, Мецо, ти си луда!
Може ли такова чудо -
кожата си да спасявам
внучките си като давам
на стръвница прегладняла?
Трябва да съм полудяла!
Баба още е с ума си,
та се връщай във дома си!
Та, разбра ли, мило внуче,
ако и на теб се случи
сама да случиш на беда,
ти послужи си със ума!