Авторска приказка от Генка Богданова
по мотиви на народна приказка
Ето ни със теб сами
както в много други дни.
Друга приказка с поука
аз ще ти разкажа тука.
Приказката с буква „Е“
ето, почвам аз, дете:
Ежко е животно тежко,
бавно е и много мудно.
Чуй как в маранята жежка
случи ме се случка чудна!
По Петровден срещна Лиса,
от вида й чак се слиса:
- Що си, Лиске тъй неволна?
- Мили Ежко, май съм болна!
Нещо в гърлото ми пари,
имам и болежки стари –
схванаха ми се краката,
отмаля ми и снагата…
Тъй съм жадна, а в гората
е пресъхнала водата!
Ех, да можеше в полето
да отидеш ти с бъклето,
с бистра изворна водица
ще може твоята кумица
по-скоро да се изцери!
Ах, виж, челото ми гори!
- Бива, Лиске, тръгвам вече,
че полето е далече.
Трябва да си търпелива
и да ме дочакаш жива!
Грабна бъкела и ето,
вече крачи към полето.
Ала честичко се спира,
че приятели намира.
Почват приказките сладки,
а пък дните тъй са кратки.
Крачка, две, на трета спира,
сяда, става, слог намира:
„Ех, че дълго съм вървял!“
За почивка Ежко спрял
Легна да поспи носачът
във сеното на косача.
Докато си той почива
вече жънат житна нива.
Станал, тръгнал, що да види?
Златна есен вече иде.
Зрее гроздето в лозята
и на юг летят ятата.
От умора Ежко капна.
Спря и сладко грозде хапна,
после сънен се протегна
и на мека шума легна.
Тъй отмина златна есен.
Стихна всяка птича песен
над планини и над поля,
дъждецът кротък заваля.
Гарван нейде грозно грачи,
ни жътвари, ни орачи
среща Ежко на полето,
всеки се прибра в селцето.
А уморената земя
от снежинки побеля.
-О, за сън е време вече! –
рече Ежко и навлече
стария бодлив кожух
и заспа под дънер сух.
Там цяла зима Ежко спа,
така дочака пролетта.
Стреснаг го дъждецът топъл.
Скочил, към дола затропал,
спрял до изворче пенливо
и въздъхнал той щастливо:
- Ха дано е жива Лиса!
- Щом се върна ще я слисам –
с изворна вода студена
тя ще бъде изцерена.
Бъкелът тежи и Ежко
пак закрачи тежко – тежко…
Зреят пак „петровски“ круши.
В мараня и лятна суша
Ежко „бърза“ със товара
жива болната да свари.
Стигна скоро до гората,
но се хвана за главата.
Там Лисана се простряла
сякаш скоро е преяла –
нито мърда, нито шава –
в сенките се излежава:
- Бре, умряла ли е вече?!
Смутен Ежко се завтече,
спъна в трева се и падна
и разля водата хладна.
Скочи Лиса жива, здрава,
почна да го укорява:
- Ежко, преди две години
за водица ти замина.
То добре, че срещнах Зая,
щях да си умра накрая.
От смъртта ме той спаси,
мой спасител ти не си!
Наскърби се много Ежко.
Стана му обидно, тежко
и продума той горчиво:
- Лисо, Лисо, да си жива,
но си с мен несправедлива!
Може да съм закъснял,
но бъкела ти върнах цял,
пък и свойто обещание
аз изпълних със желание.
Ти, вместо да благодариш,
за добротата ме кориш!