Авторска римувана приказка
по мотиви на народна приказка
Лиса, хитрата кумица,
реши своите дечица
днес с грозде да ги назоби.
Затуй Лисана се отби
в къщата на Ежко - Бежко.
Там въздъхна тежко-тежко
и зареди лъжи Кумата:
Ежко, болни са децата!
Виках доктор отзарана,
та ми каза доктор Врана:
„Грозденце ще ги спаси.“
Моля те се, с мен тръгни
да отидем до лозята!
Там узрели са гроздата.
Хайде, тръгвай, мили братко!-
моли му се Лиса сладко.
Ала Ежко е разумен:
- Лисо, планът е безумен!
Лозето се защитава
от пъдар с тояга здрава.
- Братко Ежко, да си жив,
не бъди така страхлив!
Сто пазачи там да пазят,
гроздето не ще опазят.
Аз зная много хитрини,
смело, братко, с мен тръгни!
Моят ум ще ни спаси.
- Аз пък зная само три,
но и те са ми добри. –
рече Ежко и навлече
свойто рошаво елече
и след Лиса в маранята
той закрета към лозята.
Душно! Времето е жежко,
ала гроздовете тежки
мамят нашата хитруша.
Ежко – Бежко тя не слуша
в края с него да остане,
че в капана ще се хване.
- Тук е гроздето зелено,
по-нататък е червено.
Щом искаш, тука остани!
Аз зная много хитрини
и от капана начаса
със хитрост аз ще се спася.
Тъкмо Лиса се похвали
и капанът щракна здраво:
Оле, Ежко, братко мили,
помогни ми, губя сили!
- Много хитрини ти знаеш
с тях пъдаря ще омаеш.
След лъжите ти изкусни,
сам пазачът ще те пусне.
- Леле, Ежко, що направих,
вкъщи всички ги забравих!
Дай от твоите едничка! –
моли нашата Кумичка.
Е, добре, послушай Лисо,
ти пъдаря лош ще слисаш
ако тихичко кротуваш,
на умряла се преструваш.
Ще те откачи от тука,
ще те хвърли на боклука.
Както рече – тъй и стана.
Спаси кожата Лисана.
Ала пак в гората хладна
Лиса е за грозде гладна.
Пак замоли Ежко-Бежко
с него в маранята жежка
да отидат във лозята –
грозде чакали децата.
- Лисо, Лисо, а капана?
- Втори път не ще се хвана!
Зная хитрини безброй
така ще се спася от бой.
Хайде, тръгвай, мили братко,
знаеш, гроздето е сладко!
Ех, защо ли Ежко слуша
пак лукавата хитруша?
Лиса през плета прескочи,
но пъдарят в миг изскочи
с яка сопа във ръката.
Сви се крадлата в тревата
и на Ежко пак приплака:
- Стига, Ежко, стига чака!
Щом пазачът ме открие
сигурно ще ме убие.
Бързай, времето е кратко,
с хитрина помагай, братко!
- Лисо, ами хитрините?
- Ох, останаха в горите!
- Лисо, Лисо, забравано,
без лъжи ще си остана -
-само две си имам вече! –
Ежко – Бежко тъй й рече.-
Но кажи ми, що да правя,
как в беда да те оставя?
Щом пазачът приближи се,
ти на кротка престори се.
Галяй му се във краката,
целуни му и ръката!
„Питомна е, – ще си каже. –
ще ти се зарадва даже.
И преди да се усети,
плюй си, Лиске, на нозете!
Тъй отново се спасила
Ежковата дружка мила.
Но за трети път в лозята
идва двойката позната.
този път в беда е Ежко.
Жаден, в маранята жежка
пръв във лозето се вмъкна,
ала в този миг помръкна
и изплака на Лисана:
- Лисо, паднах във капана!
Днеска ти ми помогни,
с една от твойте хитрини!
Затюхка се лукаво тя:
- Ах, Ежко, как да те спася?
Боже, Боже, що направих,
хитрините пак забравих!
Стана му тъй болно, тежко,
но съвзе се Бързо Ежко
и на Лисана дума пак
попадналият в трап юнак:
- Лисо, май ще се умира,
но в смъртта ще нямам мира,
с теб ако не се сбогувам –
съвестта си все ще чувам.
Дай си сладката муцуна,
дружке, за да те целуна!
Понаведе си Лисана,
Ежко за носа я хвана.
Тя се дърпа, той държи се –
тъй от ямата спаси се.
И на Лиса после рече:
- Ти не си ми дружка вече!
И не си ми вече мила,
крадло нагла и лъжлива!
Завистлива си в душата,
не помогна ми в бедата!
Та, детенце, не хитрувай,
на добро не се преструвай.!
Трябва да цениш добрите,
бягай от лъжци прикрити!
Ти ще щастлив, свободен
със характер благороден.