Авторска римувана приказка
по мотиви на народна приказка
О, изгряха пак звездите!
Свършиха за днес игрите.
Тихо и нощта се спусна.
С приказка една изкусно
ще те приспя, детенце, пак
в красивия вечерен зрак.
На азбуката във средата
има буквичка позната.
Буква „О“ се тя нарича
и на охлювче прилича.
Охлювче сред път се спря,
уморено там заспа.
Но сред маранята жежка
го съгледа Бързобежко
и реши без да се мае
охлюва да подиграе.
Срита го и се присмя:
- Хей, Рогатко, стига спа!
Я кажи ми – без крака,
с таз къщурка на гърба,
как до тук си допълзял,
та си тъй изнемощял?
Има ли от теб по-бавен
пешеходец муден, „славен“?
Слушай, хващам се на бас,
че ще те надбягам аз. –
казва охлювът без страх.
- Правилно ли те разбрах?
Хващаш се със мен на бас,
че по-бавният съм аз? –
нагло Зайко се разкиска. –
И победа му се иска?!
Но отвръща му спокоен
Охльо: Чуй, денят е зноен!
Утре, Зайо, от зарана
тук, на старта ще застана.
Раничко стани и ти
и свидетели води!
Ще премерят този път,
времето ще засекат.
Присмех, знай, не заслужавам,
с тебе ще се състезавам!
„Бързобежко“ се наричаш,
но след мене ти ще тичаш!
Цяла вечер той се труди,
всички охлюви събуди
и за баса им разказа,
а на края Охльо каза:
- Решил съм, братя, този бас
със ум ще го спечеля аз!
Ще помогнете и вие!
Нека всеки да се скрие
във тревата разцъфтяла
тук – от старта – до финала!
Знам, Зайо няма много ум.
Щом затича в този друм,
с поглед щом не ме намира,
често, често той ще спира:
- Де си, Охльо? – ще попита.-
Охлювче пред него скрито
ще му викне: - Тук, отпред! –
тъй ще бъде всичко в ред.
Тъй кроили, тъй решили
и край пътя те се скрили.
В утринта реши се спора.
Тича Зайо без умора,
тича и назад поглежда:
„Пръв съм!“- мисли той с надежда.
Но все дочува ясен глас:
- Зайо, тук, пред теб съм аз!
Изненадан Зайо спира,
с поглед охлюва намира –
а охлювът е все отпред,
той пък – втори е по ред.
Тича Зайо с сетна сила,
ала спре ли: „Майко мила,
Охльо-Бохльо е отпред!“
Гледа Зайо отдалече:
„Май е до финала вече?
- Тичай, Зайо, още малко!“-
хленчи Зайко-самохвалко.
До финала щом пристигна
Охльо – Бохльо му намигна:
- Е, какво ще кажеш, Зайо,
май те победих накрая!?“
Тъй със ум и с общи сили
охлювите победили
наглият си враг злочест
и спасили свойта чест.
Ти, мило, запомни от мен –
че всеки с нещо е дарен.
Зайко – с бързите крака,
Охльо с умната глава.
Надменно, мило, не бъди!
Добро е скромно щом си ти
ще имаш и другари верни,
дори в бедите мрачни, черни.