Авторска римувана приказка
по мотиви на народна приказка
Тъмен облак скри луната,
дъжд потропва по стъклата.
Замлъкна песен, няма звън,
че буря зла вилнее вън.
Знам, че си будно и не спиш,
знам, че навярно се боиш!
Но не плаши се, не тъжи,
ела, при баба се гушни!
Нежно ще те прилаская.
Аз приказки чудесни зная.
Тревожно страдал цар Траян,
отдавна носел таен срам.
Под една капела скромна
носел той уши огромни.
Тревожел се, че тъй може
с тях короната да сложи.
Не можел да се утеши,
че с тез магарешки уши
се сдобил след клетва тежка
за една случайна грешка.
Само нощем се показвал
и жестоко той наказвал
човекът, който разгласи
какво главата му „краси“.
Ала случайно в нощ една
когато греела луна,
младо селянче видяло
и с изненада то познало
позорния, космат товар
на своя тъй нещастен цар.
Отначало се разсмяло,
но внезапно онемяло:
„Ама, че беда голяма!
Казаха, че прошка няма
ако накъде случайно
аз разкажа тази тайна.“
Да, но тайната е тежка
и душата му човешка
все иска да се облекчи.
Не, по-добре да си мълчи,
че властта ще го размаже,
ако нейде я разкаже!
Не заспива от тревога.
От душевна изнемога
нито яде, нито пие,
сам в дома си той се крие.
Накрай майка си попита:
- Как се пази тайна скрита,
без страх да я споделя
така товара да сваля
от душата си нещастна?
- Чуй ме, сине, вън е ясно,
виж, луната как блести!
Нарамвай търнокопа ти,
тръгни докато всички спят
потайно на далечен път!
Когато стигнеш долината
спри се близо до реката
и копай, копай дълбоко.
Внимателно огледай ти,
над ямата се наведи,
после тайната жестока
изкрещи в трапа високо.
А после с пръст я затъпчи,
душата си тъй облекчи.
Тъй направило момчето.
Върнало се то в селцето
със душица облекчена.
Тайната – в пръстта студена!
Но ето пак беда голяма !
Над онази тайна яма,
върбичка ствол извисила.
С клонките си приютила
уморено воловарче.
То, за своето другарче
тънка свирчица изрязва.
А пък свирнята й разказва
за тайната на цар Траян.
За царев ужас, и за срам,
тя свирела така висока,
че разнесла нашироко
най-забранената мълва,
че върху царската глава
стърчат магарешки уши?
Мълвата кой ще заглуши?
Тръгне ли веднъж мълвата,
като птицата крилата,
тя в миг полита над света.
На пук забрани от властта,
тя навсякъде ще скита,
ако не я опазиш скрита.
Фото из интернета. Спосибо незнакомому автору иллюстрации!