Авторска римувана приказка
по мотиви на народна приказка
Щом залезе Слънчо драг,
през домашния ни праг
Сънчо в миг ще долети.
Не заспивай още ти!
Слушай приказката кратка
за Щурчо и за Баба Мравка!
„Щ“ е буквата начална
на историята жална.
Щурчо е певец прославен,
гъдулар признат, забавен.
Цял ден свири и играе,
весели ни и мечтае
със гъдулката в ръката
да обходи той полята,
сто концерта на направи,
името си да прослави.
Цяло лято до насита
Щурчо из полята скита
и изнесе акуратно
сто концерта - все безплатно.
Радост всекиму достави,
но за зимата забрави
да натрупа той запаси.
Няма зрънце у дома си,
ни дръвца, ни дрешки има,
а навън вилнее зима.
Ето ти проблем огромен!
Скита гладен и бездомен
сам вдъхновения певец,
прочутия навред Щурец.
Страшно вият снежни хали!
Живинките се прибрали -
кой в хралупа, кой в гнезденце.
Неразумното щурченце
броди гладно и нещастно
плаче тихичко, безгласно.
Съзря Щурчо в тъмнината
малка къщица позната.
“ Баба Мравка тук живее
ще се приютя при нея.
Баба Мравка е добричка
и живее сам- самичка
Ще я трогнат мойте вопли,
в къщата си ще ме стопли
и ще ме нахрани щедро…-
размечта се Щурчо ведро.-
Пък нали през лято жарко
сватба правеше Комарко,
а кума бе Баба Мравка.
На тридневната гощавка
Щурчо свири, пя им песни
благозвучни и чудесни,
не им поиска той пари.
Че щедро ще го надари
тогава Мравка се зарече.
Почука нашето щурче,
помоли с тъничко гласче:
- Хей, Бабо Мравке, отвори,
и гост – свирец посрещай ти!
Баба Мравка се намръщи
после викна му от вкъщи:
- Ах, ти, скитнико безгрижен,
хич за теб не ме е грижа!
Че си беден, кой се чуди?
свири, пя, не се потруди
да постегнеш ти дома си,
да натрупаш куп запаси.
Днес просиш?! Как не те е срам?
Не, нищо няма да ти дам!
Плаче Щурчо от обида:
„ При кого сега да ида?
Кой ще се смили над мен?
Ще си загина млад – зелен!
Но внезапно в тъмнината
видя къща в равнината,
а после някакъв фенер
пред него грейна в мрака чер
Едно момченце непознато
посрещна Щурчо на вратата:
- Кой пред къщата ми плаче?-
попита малкото юначе. –
О, ти ли си щурецо драг?
Добре дошъл зад този праг!
Тук на топло ще живееш,
ще ми свириш и ще пееш,
че със музика и с песни
дните нижат се чудесни.
С песните ти тъй звънливи
ще живеем тук щастливи!
Детенце мило, чуй ме ти,
неблагодарно не бъди!
Който с песни ни дарява,
трябва да се уважава!