автор: Йорданка Радева
По "Горещ вятър",
Любиша Самарджич
Две по две птиците отлитат,
само сами които са,
остават в гнездата натъжени.
Днес един изпраща любима,
с любов утре тя го спореща...
Само аз поемам по пътя сама,
без някой да ми каже:
Върни се.
Върни се тук...
Аз те чакам...
Животът ми не струва без тебе.
И тъгува морето без брега си,
затова вълните изпраща
вместо него да го погалят.
Усмихва се мило денят свечерен
и посреща с топла ласка залеза.
А аз все така вървя сама,
с поглед взрян в нощ неутробна.
Път далечен ме чака...
Чака ме далечен път.
Но си казвам тихо сама
и през сълзи си шепна в нощта...
Пак у дома ще се върна.