Басня от Генка Богданова
Едно магаре, както си вървяло
и влачело пребитото си тяло,
натоварено с чувалче овча плъст,
внезапно край реката буйна спряло,
злочестата си участ осъзнало.
Внезапно пламнала във него мъст.
Напразно му подвиквал господарят,
напразно го налагал дето свари,
насочвайки бунтовника към моста
над буйната река така дълбока -
единствената правилна посока.
Но как да убеди главата проста,
че с него трябва да преминат моста!
Скачал Марко, ритал, хапал... Диване!
Запънал от инат копита. Не! И –не!
И да не отстъпва твърдо бил решил.
Откъснал се от поводите здрави,
после, верен на магарешките нрави,
на инат към най-дълбокото завил.
"Я в най -дълбокото хвърли товара! -
шушнел упорито глас във "звяра. –
Време е характер да покажеш ти!
Нека тази скъпа плъст се потопи,
та щом стопанинът ти обеднее,
едва ли после, братко, ще посмее
с тебе да се гаври и товари той,
да ти скъсва често кожата от бой!
- Спри, безумецо! Тук ела, на моста!
Ще се удавиш, главо дива, проста!
Но прави се оселът, че не чува:
" Ами, добър плувец съм, ще изплувам!"
- Да плуваш със товар е невъзможно!-
пак молел го стопанинът тревожно.
Но отговор така и не дочакал,
за дългоухият глупак заплакал,
защото заедно със ценният товар
потънала и разбунтуваната твар.
Нужно ли е още да говоря?
Че скъпо е достойнството, не споря.
то трябва смело да се защитава,
но, знайте, че с инат това не става!