Утром

Ольга Харькова
у неба
не было
конца
и края
оно вокруг
оно везде
оно нашло себя в воде
и замирая
дышала осенью листва
едва желтея
туман
вода
и небеса
им нет ни края
ни конца
светло за пазухой Творца
там
где я