А ты воистину бессмертна -
следы твои найду повсюду:
и в инее, и в утренней росе,
и в наших душах.
Явилась ты и заблагоухало
небо,
и ожило, и засияло
сердце.
Лишь смолкнет ветер-озорник,
На смену снег веселый,
Пусть одинокий лист дрожит,
Твой дух беспечно молод.
Без устали обречена
Искать в глубинах наших,
И вот нашла, и засверкал
Наш сад, слова, мы сами.
Куда ни глянь, повсюду песнь твоя -
От головы моей до уголков вселенной.
Всемирный свет, пресветлая душа,
Лелеешь мир, качая на коленях.
(с болгарского)
Пашанко Пеев/ Петър Алипиев (1930-1999 г.)
поЕзия
А Ти наИстина не мреш
Ти съществУваш
в росАта,в Утринния Серёж
в душИте плУваш
ИзпЪлваш с нЕжен аромАт
над нас - небЕто
и влИзаш катО благодАт
СамА в сърцЕто
Ако не лЪхва вЯтър , то
снег вЕсел пАда
трептИш в самОтно лИсто
и все си млАда
все вИкаш нЕщо вЪтре нас
вЕдно с тревИте
и стАваме и лъч и глас
и ний самИте
в мъзгАта , вЪздуха , пръсттА
живЕеш , пЕеш
душа а свЕтла на светА
във скут люлЕеш
(в оригинале выделены ударные гласные)