Под покрова на едри звезди
щом търкулне се дългият ден,
аз за теб ще постеля коси,
да заровиш глава уморен.
Без почивка работил си пак.
Че си идеш, вратата пропя.
Мотоблокът заглъхва по мрак
и светулки намигат в нощта.
За прегръдка протягаш ръце.
На челото ти – капчици пот.
Топлина с дъх на прясно кафе
и приготвен с душа, вкусен боб…
Всеки допир е светъл акорд,
всеки поглед – за полет небе.
Всяка дума е нов епизод
от спектакъл на нежно сърце.
Не е сцена в Отелов сюжет
пасторалната наша любов
и не ще я възпее в сонет
някой Шекспир от минал живот.
Ту горчива, ту – мека, добра,
над несгодите – сигурен брод.
Като глътка кафе с топлина,
като ласка под звезден покров.
20.07.2021г.