автор:Йорданка Радева
Не знаех как от спомена боли.
Дроби ме сякаш на парчета.
В нощ нелунна... без звезди
в мен превзема всяка клетка.
Не знаех, а тъй в душата ми тежи,
и сълзи в очите ми преливат.
Мрачно вън е, стелят се мъгли.
С образ мил в съня си съм щастлива.