Автор: Генка Богданова
Няколко кървави рози в снега са замрели –
болка, бродирана в преспите чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите?
виновна се чувствам наравно с ловците!
* * *
От крилото на гълъба, смъртно ранен,
перо се отрони и падна пред мен.
Наведох се,, Болна от мъка и срам
и вдигнах перото притихнало там.
О, птицо невинна и толкова нежна,
тъй груб е сватът ни! И знам, неизбежно
душите ни хладни ледът ще покрие,
щом белите гълъби, стреляме ние.
* * *
Кучета ръфат крилете на гълъба бял!
А ловците трофеите мъртви броят.
Като вълци, помъкнали от плячката дял,
доволни и сити те се канят да спят.
Нима ще сънуват тихо утро засмяно,
озарено от слънчеви, златни лъчи?
В това утро, с гълъбови кърви обляно,
даже слънцето свежда сърдито очи.
Грехът им куршумен, улучил сърцето
ще ражда в съня им кошмар, след кошмар.
Няма го вече гълъба бял във небето!
Светът ни прилича на касапина стар.