И какво като е есен?
И в гората тя тършува?
Носи аромат на плесен,
а листата – изрисувани?
Жълтичко, червено, карамел.
Пъстро и красиво е.
Паяче дантела си плете
в шипката бодлива.
Слънцето в небето,
грее уморено, свлечено.
Котките на двора,
в зимните кожуси са облечени.
Тихо е. Моля,
не рушете тишината и покоя.
С жълъдчета във ръка, аз вървя и
си мисля –„ Есента е само моя“.