Автор: Генка Богданова
Елха се бе родила, под Вежен да порасне.
Клонки извисила, нежни и прекрасни,
да пие светлината от слънчицето ясно
и рожба на земята на воля да израсне.
Бе още тъй мъничка и влюбена в небето,
пориви красиви люлееше в сърцето.
Закриляше я Вежен… Но мъж от равнината
коренът й нежен изтръгна от земята.
Занесе я в дома си, в саксия посади я,
а после с любовта си, с грижи обгради я.
Но как елхата дива в саксия да живее?
Не беше тя щастлива. Започна да линее.
Превърна се във жалко подобие елхово,
дръвче осакатено със коренче – олово.
Ни дърво прекрасно, ни цвете бе красиво,
а същество нещастно, самотно, полуживо!
Историята тъжна разказах ви нарочно,
„обич“ като тази е грозна и порочна!