Автор: Генка Богданова
На стъпка от небето душата й е спряла.
Тревожно е сърцето – птица занемяла.
А рееше се волно духът й в синевата
и пееше във нея с гласа на свободата.
Като стрели отровни думи я раниха!
Крилете на духа й без жал изпепелиха.
Притегли я калта в прегръдката си груба,
желание за полет душата й изгуби.
Знам, че като Феникс отново ще възкръсне
вярата в човека и мрака ще разпръсне.
И пак сред синевата духът й ще витае,
вкусът на свободата отново ще познае.
Но белегът от злоба и завист непонятна
в крилете си ще носи до горе и обратно!