Автор: Генка Богданова
Душата ти е кладенец пресъхнал!
Не може жаждата да утоли.
Завинаги е ромонът заглъхнал
на извора със бликащи мечти.
Сега е пусто дъното, което
блестеше сребърно под чистата вода.
И днес, с опустошените си чувства,
сърцето ти е извор само на тъга.
Късно е да се надяваш вече
живителните струи да спасиш!
Да беше мислил някога, човече,
преди сърцето си да нараниш!