Листва тихонько опадает...

Александр Зрячкин
Листва тихонько
Опадает,
Прохлады сердце
Ожидает...
Закат, рассвет,
Закат, рассвет
А ветра снова
Нет как нет...
И, значит,
Холода не ждите,
По вечерам
Гулять ходите
Пока осеннее
Тепло
Дарует нам
Своё крыло...