Гриша Трифонов. Стена. Перевод

Нина Цурикова
http://stihi.ru/2021/10/15/50
Гриша Трифонов
СТЕНАТА
                „...И ще напиша смело на стената:
                "Това е стена!" И нищо друго...”
                /Борис Христов/
 
Привечер стигнах до стената, в пълнолуние.
Валяло бе и надписът на тънки струйки ръфаше земята,
отдавна ехото повтаряше гласа, забравило за думите.
Бе пълнолуние, ала отвъд стената скиташе луната.
 
Свалих обувките протрити, нежни бяха стъпалата ми,
и миг преди да седна, чух гласчето на тревата.
Цял век се лутах в тъмното, за да намеря камък,
макар добре да знаех, че под него спи змията.
 
И седнах. Изпълзя тя с поглед тих на селски малоумник –
изтрити бяха от целувки нейните отровни зъбки.
Преплувала над босите ми ходила, в стената се изгуби,
тъй както споменът за нея се укрива в мозъчните гънки.
 
Едва тогава над зида петната лунни се възнесоха,
огледах се добре във тях и си припомних всичко –
и казаните думи, и написаните. И прогледнах.
А после диво към стената се притиснах.
 
И чух: сърцето ми размества яките ребра, навлиза
през порите на камъка зелен все по-навътре.
И миг преди да се свлека подобно змийска риза,
усетих как стената се разплаква с мътни сълзи!




Гриша Трифонов. Стена. Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова


                "И на стене решительно пишу я:
                "Стена здесь только! Больше ничего..."
                /Борис Христов/
Под вечер до стены дошёл я в полнолуние.
Шёл дождь и надпись струйками стекала, землю поливая.
Давно уж эхо повторило голоса, слова все позабыло.
Хоть полнолуние, но за стеной луна, и света было мало.

Я снял дырявую обувку, ноги нежные устали так,
и не успел присесть я, вдруг трава заговорила.
Сто лет бродил я в темноте, найти пытаясь камень,
хоть знал наверняка я, что под ним змея таилась.

И сел я. Выползла она, на взгляд - как сельская простушка,
от поцелуев стёрлись зубы ядовитые, наверное, и жало.
Перед ногами проскользнула голыми, потом в стене исчезла,
и как-то следом в голове исчез и образ, памяти не стало.

Потом, когда пятно луны уж стало выше,
окинул взором хорошо вокруг и всё я вспомнил -
как сказаны слова, и как написаны. И я прозрел.
И прислонился к дивной той стене с поклоном.

И чую: сердце моё движется сквозь рёбра, вылезает
сквозь трещины на камне, поросль и насквозь - всё выше.
Слетел наряд змеи мгновенно, перед тем, внезапно,
расплакалась стена слезами мутными, я слышал.