Всеки има своето море
Ирен Тодорова
„Някой ден ще отидеш до морето и то ще отнесе на вълните си болката от спомените. Всеки си има свое море...“
Елчин Сафарли
…малко преди свечеряване
разлюляно от тихия вятър
морето поглъща жадно
последните слънчеви лъчи.
Освобождава съзнанието
от излишни мисли. Вълните…
… единствено те и чайките
нарушават тишината.
Ти пишеш по пясъка с ръката си,
а аз се опитвам да изтрия от душата
заседналите болки между редовете,
в очите ти,
дъхът ти,
силуета,
ръцете ти,
устните…
Ще позволиш ли
да бъда твоето море
между днешния залез и
изгрева утре?
http://stihi.ru/2021/11/04/6103
ИРЕН ТОДОРОВА. " У каждого своё море".
Перевод с болгарского языка на русский язык: Нина Цурикова
"Однажды вы отправитесь к морю и оно возьмёт боль воспоминаний в свои волны...
У каждого своё море..."
/Ельцин Сафарли/
...незадолго перед вечером,
чуть качаясь от слабого ветра,
вбирает поспешно море
лучи уходящего солнца,
освобождая сознание
от мыслей ненужных. То волны...
...они здесь одни, и чайки тут
лишь тишину нарушают.
Ты пишешь рукой своей на песке,
а я изо всех сил стереть из души пытаюсь
застаревшие боли в твоих междустрочьях:
в глазах твоих,
в дыханье,
силуэте,
в руках твоих,
на губах...
Ты позволишь мне,
чтоб стала я морем твоим
меж закатом - сегодня,
рассветом - завтра