Обикновеното в дните ни- необикновено е

Ирен Тодорова
Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.
Споделената ласка е сноп светлина.
Обикновеното – необикновено е,
щом гори в мен и в теб гори Любовта!

И искам да знаеш, и искам да знам,
че  ще стоплим  и  най- суровия студ.
И вярваш, и вярвам (страхът ще зачертаем),
че от любов ще съм луда и ти ще си луд.

Щастлив си! Щастлива съм! Живееш! Живея!
И оцветяваме даже най-сивия ден!
Усмивки през сълзи?  Умееш. Умея.
Поанта е  всичко  край теб и всичко край мен.