Автор: Генка Богданова
Нечакана и нежелана –
така в живота съм дошла.
Спорили са, да остана,
или „ по дяволите „ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето
на майчицата си добра
и тя, от нежността обзета,
въздъхнала : „Добре дошла!”
Добре дошла си, късна радост,
в живота труден и суров!
Богатства нямаме, за жалост,
но ще те дарим с любов.
Добре дошла, надежда бяла,
лъч светъл в трудни старини,
щом нас, любима, си избрала,
добре дошла си, остани!“