Автор: Николай Некрасов
Не говори, что молодость сгубила
ты, ревностью истерзана моей;
Не говори!.. близка моя могила,
А ты цветка весеннего свежей!
Тот день, когда меня ты полюбила
И от меня услышала: люблю, —
Не проклинай! близка моя могила,
Поправлю все, все смертью искуплю!
Не говори, что дни твои унылы,
Тюремщиком больного не зови:
Передо мной — холодный мрак могилы,
Перед тобой — объятия любви!
Я знаю: ты другого полюбила,
Щадить и ждать наскучило тебе…
О, погоди! близка моя могила —
Начатое и кончить дай судьбе!..»
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОГУБВАШ МЛАДОСТТА СИ!
Перевод с русского : Генка Богданова
Не говори, че губиш младостта си,
с ревността ми тежка изтерзана!
Не говори! Очаквам аз смъртта си,
а ти цъфтиш –свежа и уханна.
Денят във който в мене ти се влюби
и признах пред теб, че те обичам –
не кълни! Смърт ме чака с лапи груби
ще „ платя“ тъй своя грях, се вричам!
Не казвай, че угасваш с мен унила!
Тъмничар смъртнИка не наричай!
Мен мрак ме чака в гробната могила,
ти ще срещнеш любовта. Обичай!
Знам, любовта си нова си открила,
да ме щадиш тежи ти на душата.
Почакай! Смърт копае ми могила,
да сложи край е право на съдбата!