„ИЗПОВЕД” („ИСПОВЕДЬ”)
Владимир Владимирович Калоянов (р. 1954 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Михаил Кострикин
Владимир Калоянов
ИЗПОВЕД
Старинните врати деня затварят
и чувства се как нощните тъми
със вятъра самотен разговарят,
останали и те съвсем сами.
А вятърът във стаите си шета
и като мен се скита вечно сам.
Щом през глава се втурне към полето,
отново с него ще се срещнем там.
Той доверчиво ласкав ме прегръща,
ектении запява като в храм.
Невинен от небето той възвръща
на хората спасителния плам.
Сред птиците, горите, зверовете,
тук, само тук приют намирам аз –
далеч от злобата на враговете
с приятели стоя до късен час.
Със песента си зърно ще посея
във угарта, която съм орал,
сърцето във стиха ми ще живее,
ще жъна туй, което съм посял.
Стихът е звън пулсиращ на звездите,
небето плът е от вселенска дълбина
и винаги открива светлините,
за да дари света със светлина.
Владимир Калоянов
ИСПОВЕДЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Михаил Кострикин)
Древние ворота скрыли под затвор
День. Как тени ночи – чувства эти
С одиноким ветром держат разговор,
И они – совсем одни на свете.
Только ветер где-то в мире облаков
Тоже так скитается без крова.
Вот и я к полёту чувствами готов,
Скоро с ним там встретимся мы снова.
И обнимет ветер ласково меня,
Запоёт ектении как в храме.
И с небес высоких людям светом дня
Он вернёт спасительное пламя.
Средь зверей мохнатых, птиц, высоких гор,
Я найду приют под небесами –
Вдалеке от козней, злой молвы врагов,
Буду до последних дней – с друзьями.
С песнею в землю брошу спелое зерно,
В землю, что спешу назвать своею.
Сердцем помню чётко правило одно:
То смогу пожать я, что посею.
Тихие звоночки звёзд – мои стихи,
Небо – глубина Вселенской Песни.
И коль дан Дар Божий – пятой из стихий,
Не случаен этот Свет Небесный.