Ще се радвам да успея
да напиша мило стихче.
За кого? Ами, за теб.
Да го сгъна в малко пликче
и по гълъб да го пратя,
там след девет планини,
в десетата, в която,
може би живееш ти.
Казваш „Става и без думи.
Важното е топлината“
Но не искам помежду ни
да господства тишината.
Нито да рани да превързвам.
Нито да кърви сърцето.
Ето. Бавно без да бързам,
пиша, пиша писъмцето.
Като чай на малки глътки,
с мед и билки го забърквам.
Даже, ако беше коте -
можеше от кеф да мъркаш.
Няма и секунда знай,
без да те те обичам.
Ала ми е трудно май,
в стих да го опиша.
Илюстрация - художник Нели Ценова