Мащеха, римувана приказка

Генка Богданова
Автор: Генка Богданова

Царят имал дъщеря,
хубава като зора.
Но принцесата прекрасна
имала съдба ужасна -
майка нямала си тя.
Само дойката добра
грижела се от сърце
за самотното дете.
Щом царицата умряла,
царят бързо я забравил.
Тъй принцесата красива ,
вечно тъжна, мълчалива,
раснала сама-самичка
като скрита в клетка птичка.
Имала си за другар
само гарван черен, стар.
А едно мишленце сиво,
любопитно и игриво,
носело й новини
за турнири и игри,
балове и танци сложни
и за всички невъзможни
празници за туй момиче...
Тъй принцесата научи,
че е царят вдигнал сватба
и на булка пак се радва.
Но царицата дарена
с хубост и с душа студена
била алчна и надменна.
Пожелала непременно
от любимия си цар
да получи сватбен дар -
на сирачето сърцето.
Тази вещишца проклета
казала без капка срам:

- Болна съм! Ще го изям
и ще бъда вечна здрава...
Царят бил с душа корава,
без да мисли обещава
в жертва да й принесе
свойто собствено дете.
Но преди палач да прати
в кулата на тез палати,
мишчицата известила
на другарката си мила,
че я чака участ зла
и то от бащина ръка.

Дойката се натъжила:
- Бягай, дъще! Бягай, мила,
че царицата проклета
няма капка жал в сърцето!
Твоят предан, мил другар,
гарванът, макар и стар,
може да те заведе
до  съседното селце.
Там, в една колиба скромна
има фея благородна-
твое кръстница е тя
и над твоята съдба,
обещала е да бди.
Та при нея ти иди!
Поклони се до земята,
разкажи й за бедата
и за помощ помоли-
само тя ще те спаси!

После с гарвана в ръката,
с тъмно було на главата,
тайно младата принцеса
от двореца се изнесла.
И поели през полето
в тъмнината към селцето.
Чак в среднощната тъма
те при феята добра
стигнали със сетни сили.
До колибата се свили,
чакат да се зазори,
та далеч от зли очи
да потропат на вратата
на кръстницата непозната.

Ала скръцнала вратата
и със лампа във ръката,
феята се появила,
пътниците осветила
и принцесата познала
За проблемите разбрала,
вкъщи тя я приютила.
Дълго мислила, кроила,
как баща й да накаже,
вещицата как да смаже...
После сторила вълшебство-
царят, що живял в съседство
война  да им обяви,
царя в битка да плени
и да вземе за награда
царството с царица млада.
Тъй наказания цар,
без царица, без другар,
без държава и имане
сам - самичък да остане.
Болен дълго да лежи
и да рони сам сълзи,
да сънува дъщеря си
и да страда за греха си.

Тъй прокуденият цар,
грешките си осъзнал.
Ала рожбата му родна
била много благородна
Тя едничка в таз беда
до главата му била.
Галела със обич нежна
тя главата белоснежна.
Знаела, че добротата,
лек е чуден за душата.

Приказката поучава,
че кръвта вода не става.
Да простиш е благородно.
А сърцето ти свободно
от омраза, мисли зли,
по-щастливо ще тупти!


МАЧЕХА
Перевод с болгарского: Светлана Мурашева


Дочка была  у царя –
Что рассветная заря!
Но царевна хоть красива,
Да печальна, молчалива.
Не обманут зеркала,
Жаль судьба к царевне зла…
Сиротой росла девица –
Рано умерла царица.
Царь поплакал, а затем –
Вон из памяти совсем!
Зажил он, не зная грусти,
Время расточая впусте,
О царевне позабыв,
Дочку няньке поручив.
Только ворон – старый, чёрный –
Друг царевне непритворный.
Так живёт она одна,
Словно кем полонена.
Да ещё мышонок серый
Правдой ей служил и верой.
Он царевне наперёд
Все известия несёт.
Он расскажет понемногу
Обо всех балах в чертогах.
О придворных и гостях,
Украшениях, шелках,

О нарядах и мундирах
Играх, танцах и турнирах.
Слух разнёсся по дворцу:
Снова царь идёт к венцу.
Что ж, задумал царь жениться –
Счастлив с новою царицей.
А царица хороша!
Но черна её душа.
Ух, она горда, надменна!
Пожелала непременно
Подношенье от царя.
Да, по правде говоря,
Уж такого запросила –
Повторить не хватит силы!..
У царя у самого
Сердце дочери его
Попросила без стыда!
Царь жене ответил: «Да».
Снаряжён палач к царевне,
Дан наказ ему: в трехдневный
Срок царевну извести
И сердечко принести!
Царь царице, коли надо,
Жертвует родное чадо!
Но мышонок тут, как тут:
Не прошло и двух минут,
Палача опережая,
Что послала ведьма злая,
Уж царевне передал
Что отец ей завещал.
Нянька тут заголосила:
«Чтобы ведьме пусто было!..
Это чарами её
Покусились на дитё.
Изуверка!.. Сердцеедка!..
Убегай скорее, детка.
Ведьма хитрая, но всё ж
Ты спасение найдёшь.
Ведьму ты не бойся даже,
Ворон путь тебе укажет
К дому, где из года в год
Крёстная твоя живёт.
Расскажи ей, что случилось,
Без утайки, сделай милость!
Поклонись ей до земли
Да о помощи моли».
В тот же день царевна тайно
В спешности необычайной.
Собралась. И наконец
Свой покинула дворец.
Тяжело идти пешечком,
Бьётся бедное сердечко.
От темна и до темна
К дому крёстной шла она.
Стукнула едва в ворота,
Как из дома вышел кто-то
Засветили огонёк,
И царевну на порог
Тут же крёстная заводит.
Уж и силы на исходе
У царевны в этот час,
Но о ведьме без прикрас
Крёстной всё же рассказала.
Та задумалась. Немало
Царь с царицей натворили.
Наказать их! Или… Или
Надо бы как в старину:
Объявить царю войну!
Войска нет – не в этом дело,
Ворожить она умела.
Но недолго шла война:
Царь пленён, его страна
Воевать уже не тщится,
А прекрасная царица
Враз исчезла в никуда,
Не оставив и следа.
Без царицы, без державы –
Что ж, пришла к царю расправа.
Плачет царь и день, и ночь.
А во сне родную дочь
Видит и пред ней винится.
Безответная девица
Всё простила навсегда
Кровь родная – не вода!
Сказка кончилась на этом
Не запретом, а заветом:
Кто не хочет помнить зла,
У того душа светла!