Димчо Дебелянов (1887-1916 г.)
Болгарские поэты
http://stihi.ru/2013/02/20/48
Зная аз страна далечна,
дето няма скръб горчива,
де не раснат из полята
остри тръне и коприва.
Дето стонове, въздишки
не смущават ти душата,
дето никога не стига
адски шум на суетата.
Дето вечер мир царува,
дето няма нощи бурни,
дето къпе се сърцето
в мили блянове лазурни.
В този свят на скръб и мъки
само този свят обичам.
Името му ще попиташ –
„Самота” се той нарича.
Прошу прощения, но сайт не пропускает шрифты татарского языка.
Шрифт татарского языка доступен только в рецензиях и сообщениях.
Белэм ерактагы илне
Кайгы белмилэр анда
Кечеркэн дэ билчэн
Кырда усмилэр анда
Янынны борчымыйлар
Кайгылар аур сулап
Тамук тавышлары
Янылыш куркытмыйлар
Мэнгелек тоныч кич
Тенгегэ алмашсыз
Ерэк тулып ташы
Булдырган телэксез
Кыйгылы деньяда
Шул илне яратам
Исеме ни дисэн
Бер узем - аннатам