автор: Йорданка Радева
неделното утро
е прозрачно тихо
градът е все още
в зимната си дрямка
дистанционното в ръката ми
събужда телевизора
а той сменя лица
с танцуващи отражения
по виолетовите стени
на стаята
тук е тихо
всичко някак странно мълчи
само мисли обхождат
всеки ъгъл в пространството
когато отворя очи
сънят се разпада
като влак спрял от години
на неудобен коловоз
излизам от купето на съня
протягам ръце
да докосна утрото
не искам да се размина с него
винаги усещането е различно
именно в срещата си с него
е всеки път изживяно вълшебство