„Хиляди години един към друг вървим,
стъпките застиват в паважа.”
Стефан Диомов
Стъпките заспиват
в паважа
на улиците вечерта.
Във локвите
звезди оглеждат се
и паднала луна.
А пътищата ни отново
не се пресичат,
макар звездите в локвите
намиране предричаха...
Добавяме в живота си
по още глътка минало.
И спираме за малко -
следите ни изстинаха
И късно е сега. И тъмно е...
Един към друг ще тръгнем
отново на разсъмване,
защото знаем,
че е неизбежно -
ще подарим един на друг
през тоз живот
поне по капка нежност.
https://www.youtube.com/watch?v=YR7mrM5DKV0