автор: Йорданка Радева
Ще дойде лятото...
Ще дойде...
Ще изтрие спомени
за минало и болка.
Само вятърът ще знае
пътеките пред нас,
скрил в пролука на комина
облаче надежда.
Ще дойдат хубавите дни.
Ще се събудят датите от календара
и по изтръпналите стъпки от преди
ще крачим със надежда,
скрили в шепите си вяра.
Ще дойде лятото...
Ще дойде...
И в плитки от божури
ще закичва още...
Под камък ще зарине зло
и по плисирания пясък
нови страсти ще разпали.
Ще се влюби някой пак,
друг ще разлюби с болка.
Ала лятото отново
с поредно утро ще изгрява
и ще пъди поредната мъгла...
Ще дойде лятото
дори когато нас няма да ни няма.