Бистра Величкова Ленинград 67-го Ленинград през 67

Красимир Георгиев
„ЛЕНИНГРАД ПРЕЗ '67-МА” („ЛЕНИНГРАД 67-ГО”)
Бистра Величкова (р. 1986 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Дмитрий Волжанин


Бистра Величкова
ЛЕНИНГРАД ПРЕЗ '67-МА
                На татко

Татко –
истории от Ленинград през '67-ма
за Саша,
              Маша
                и Наташа.

Оплели му дълъг шал
от синя вълна
и пуловер на бели ромбове.
Готвели пелмени
с водка и сланина,
докато той
им свирел на китара
„На Большом Каретном”.
На закуска –
чай с ром и блини.
Татко –
днес вечеря в мълчание,
облечен в спомени –
пуловер на ромбове,
изяден от молци,
и износен шал
от синя вълна;
единствен синоптикът
от телевизионния екран
запълва тишината:
„Неочакван студ
в средата на декември
минус 10 градуса
у нас и в Русия.”
Саша –
отдавна е в САЩ,
емигрант от двадесет години.
Маша –
има три деца
от германец и руснак
и живее в град, който
отдавна не е Ленинград.
У Наташа –
все още звучи
невидима китара:
„Где твои семнадцать лет...”,
докато поднася студените пелмени
на съпруга си.
И няма минало...,
само четири празни чаши
на четири различни маси по света.


Бистра Величкова
ЛЕНИНГРАД 67-ГО (перевод с болгарского языка на русский язык: Дмитрий Волжанин)
                Отцу

Отец –
истории из Ленинграда 67-го
о Саше,
             Маше
                и Наташе.

Связали ему длинный шарф
из синей шерсти
и пуловер с белыми ромбами.
Угощали пельменями,
водкой и салом,
а он
играл им на гитаре
„На Большом Каретном”.
На завтрак –
чай с ромом и блины.
Отец –
сегодня ужинает молча
одетый в воспоминания –
пуловер с ромбами,
изъеденный молью,
и поношенный шарф
из синей шерсти;
только синоптик
с телеэкрана
заполняет тишину:
„Неожиданные холода
в середине декабря
минус 10 градусов
у нас и в России”.
Саша –
давно в США,
двадцать лет, как эмигрант.
Маша –
у неё трое детей
от немца и русского
и она живёт в городе, который
давно не Ленинград.
У Наташи –
всё ещё звучит
невидимая гитара:
„Где твои семнадцать лет...”,
когда она подаёт
холодные пельмени
своему мужу.
И нет прошлого...,
лишь четыре пустые чаши
на четырёх разных столах мира.