Не искам да бъде награда, нито присъда

Ирен Тодорова
Не знам, болки любовни времето дали  лекува,
но пролетта пристига и … някак си удобно е
да се преструваме, че все още сме влюбени.

В  женския ми  скут  глава полагаш… Спокоен си,
че няма да ровя в рани и  да разплитам тайни…
Научи ме, че хорските страсти са твърде нетрайни.

Целуваш ме ,  за да утолиш моментната жажда.
Тръгвам си. За да не ти се услаждам.
Щом не мога любима да бъда
не искам да бъда награда, нито присъда.