Елисавета Багряна
ЗИМНО УТРО
http://stihi.ru/2022/02/03/96
Виж Витоша през тази сутрин декемврийска,
обвита в сняг, като емайл заблестяла.
От първите ни дни сродена с нас и близка,
днес ослепителна и недостъпно-бяла.
Една неизразимо топла и дълбока
вълна в сърцето ми прелива бреговете.
Една безкрайна благодарност мъдроока –
като над планината слънцето – засвети.
Додето виждам тези върхове, небето,
света и слънцето, додето по земята
се вие моят път – и в тоя път додето
си с мене ти – не искам друго от съдбата.
Не искам... И не питам колко дълго още
ще ме обвива в пух – като след буря птичка.
Но днес благодаря за всички дни и нощи,
за зло и за добро, за всякога, за всичко.
Елисавета Багряна. ЗИМНЕЕ УТРО. Перевод на русский язык: Нина Цурикова.
Увидеть Витошу декабрьским зимним утром,
в снегах укрытую, сверкающей эмалью.
С рождения близка, родная нам как будто,
так недоступна нынче в белом покрывале.
Волной необъяснимо-тёплой и глубокой
мне сердце сразу до краёв переполняет.
И благодарна безгранично солнцу ока,
которое горы вершину освещает.
Пока я вижу небо и вершины эти,
и мир, и солнце, приходящее на землю,
всё это - путь мой, и пока на этом свете
со мною ты - другой судьбы я не приемлю.
И не ищу... Не знаю, сколько долго точно
ты будешь пеленать, как птичку после бури,
меня, скажу "спасибо" за все дни и ночи,
за зло и за добро, что было и что будет.