Андрей Германов Гнездо в траве Гнездо в тревата

Красимир Георгиев
„ГНЕЗДО В ТРЕВАТА” („ГНЕЗДО В ТРАВЕ”)
Андрей Димитров Германов (1932-1981 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Елена Исаева


Андрей Германов
ГНЕЗДО В ТРЕВАТА

Под ръката запотена
съска режеща коса.
Детелина покосена,
дъх на листи и роса.
Изведнъж – внезапен крясък!
Изпод острието зло
с пърхане, с отчаян плясък
шибва алено крило!
Литва птица в синевата
над дълбоката гора,
разпилява по тревата
кръв и алени пера!

Тя осъдена е вече
само да лети! Докрай.
Нависоко, надалече
през сияещия май!
Нависоко! Надалече!
Ах, отде ли сила взе? –
Няма как да кацне вече,
няма птицата нозе...

И безнога, но крилата
тя в прозрачното гребе,
слива се със синевата,
става блясък и небе,
става мисъл поривиста,
че смъртта ни би била
много синя, много чиста,
ако имахме крила.


Андрей Германов
ГНЕЗДО В ТРАВЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Исаева)

Под рукою запотевшей
свищет острая коса.
Клевер скошенный,
упавший,
травный запах и роса.
Но внезапно вдруг над полем
остриё сверкнуло зло
и взметнулось с криком боли
в небо алое крыло!
И летит над миром птица,
прорезая синеву,
и перо её ложится
каплей алою в траву!

Ты осуждена отныне –
до конца теперь летай
в этой выси светло-синей
через весь цветущий май!
И безнога, но крылата,
с вечным обретая связь,
в синеву летит куда-то,
блеском неба становясь.
Мыслью становясь лучистой –
чтоб и наша смерть была
очень синей, очень чистой,
будь у нас по два крыла!